Evren Еврен by TDK (TURDOMKEAN) Lyrics
Тези, при които отиваш, не ще ти кажат думите, що чу от мене. Те не знаят моя език: те не знаят езика на обичта
Те ще напълнят със злато светилника над ложето ти и с пъстри ветрила ще прокудят от снагата ти благовонния лъх на моите целувки
Те ще премаляват от звъна на твоите гривни и ще паднат като мъртви пред сиянието на взора ти. Но никой не ще ти каже: „Ти ставаш моя песен.“
Бурята на очите ти ще прегази много души, но никой не ще ти каже думите, що чу от мене. Те не ще ти промълвят: „Ти си наш сън.“
Късно е. Върви при тях
Покажи ми твои тъмни пътеки
Аз знам, че тази земя е моя душа и твоя храм
(Духът ти вика ни)
При чиста зора
Вярата в мен се погуби
И тъмни мъгли ползвах за лице
Душа ми на поле обесена виси
Там в равнинния храм
Отделяйки се от отъпканата пътека пред мен внезапно се откри искрящ небосвод приветстващ идването ми. Бях в изначалния си дом, цветовете бяха ярки, но звездите повече, а като че ли всичко около мен беше живо. Наистина се бях скрил толкова дълбоко в себе си, че предразсъдъците ми си бяха отишли, а адското в мен се бе изпарило. Нищо друго освен светлина не ехтеше в този момент. Силата и мирисът и необяснимото играеха танц пред очите, предопределен единствено от вселенското в мен. Аз вече не бях себе си , нямаше себе си, нямаше аз. Всичко беше едно
КРАСИВО
ЦЯЛО
И ИСТИНСКО
Грехът гори в пламъка на вечността
Те ще напълнят със злато светилника над ложето ти и с пъстри ветрила ще прокудят от снагата ти благовонния лъх на моите целувки
Те ще премаляват от звъна на твоите гривни и ще паднат като мъртви пред сиянието на взора ти. Но никой не ще ти каже: „Ти ставаш моя песен.“
Бурята на очите ти ще прегази много души, но никой не ще ти каже думите, що чу от мене. Те не ще ти промълвят: „Ти си наш сън.“
Късно е. Върви при тях
Покажи ми твои тъмни пътеки
Аз знам, че тази земя е моя душа и твоя храм
(Духът ти вика ни)
При чиста зора
Вярата в мен се погуби
И тъмни мъгли ползвах за лице
Душа ми на поле обесена виси
Там в равнинния храм
Отделяйки се от отъпканата пътека пред мен внезапно се откри искрящ небосвод приветстващ идването ми. Бях в изначалния си дом, цветовете бяха ярки, но звездите повече, а като че ли всичко около мен беше живо. Наистина се бях скрил толкова дълбоко в себе си, че предразсъдъците ми си бяха отишли, а адското в мен се бе изпарило. Нищо друго освен светлина не ехтеше в този момент. Силата и мирисът и необяснимото играеха танц пред очите, предопределен единствено от вселенското в мен. Аз вече не бях себе си , нямаше себе си, нямаше аз. Всичко беше едно
КРАСИВО
ЦЯЛО
И ИСТИНСКО
Грехът гори в пламъка на вечността