Emil Dimitrov Емил Димитров by TDK (TURDOMKEAN) Lyrics
И ето – аз дишам
Работя
Живея
И стихове пиша
(тъй както умея)
С живота под вежди
Се гледаме строго
И боря се с него
Доколкото мога
С живота сме в разпра
Но ти не разбирай
Че мразя живота
Напротив, напротив! –
Дори да умирам
Със грубите
Лапи челични
Аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги, винаги идваш при нас
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги идваш, идваш при нас
Но ето, да кажем
Вий вземете, колко? –
Пшеничено зрънце
От моята вера
Бих ревнал тогава
Бих ревнал от болка
Като ранена
В сърцето пантера
Какво ще остане
От мене тогава? –
Миг след грабежа
Ще бъда разнищен
И още по-право
И още по-ясно –
Миг след грабежа
Ще бъда аз нищо
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги, винаги идваш при нас
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги идваш, идваш при нас
И никой и нищо не ще ти отнемат
Любовта, любовта към хората
И никой и нищо не ще ти я вземе
Вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях
Да кажем днес окачат ми въжето
И питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Бих креснал тогава:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
Въжето, злодеи!"
За него – Живота –
Направил бих всичко. –
Летял бих със пробна
Машина в небето
Бих влезнал във взривна
Ракета, самичък
В простора бих търсил
Далечна планета
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
И никой и нищо не ще ти отнемат
И никой и нищо не ще ти отнемат
И никой и нищо не ще ти отнемат
И никой и нищо не ще ти отнемат
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало, изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало, изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Работя
Живея
И стихове пиша
(тъй както умея)
С живота под вежди
Се гледаме строго
И боря се с него
Доколкото мога
С живота сме в разпра
Но ти не разбирай
Че мразя живота
Напротив, напротив! –
Дори да умирам
Със грубите
Лапи челични
Аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги, винаги идваш при нас
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги идваш, идваш при нас
Но ето, да кажем
Вий вземете, колко? –
Пшеничено зрънце
От моята вера
Бих ревнал тогава
Бих ревнал от болка
Като ранена
В сърцето пантера
Какво ще остане
От мене тогава? –
Миг след грабежа
Ще бъда разнищен
И още по-право
И още по-ясно –
Миг след грабежа
Ще бъда аз нищо
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги, винаги идваш при нас
Ти закъсняваш понякога истино
Но винаги идваш, идваш при нас
И никой и нищо не ще ти отнемат
Любовта, любовта към хората
И никой и нищо не ще ти я вземе
Вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях
Да кажем днес окачат ми въжето
И питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Бих креснал тогава:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
Въжето, злодеи!"
За него – Живота –
Направил бих всичко. –
Летял бих със пробна
Машина в небето
Бих влезнал във взривна
Ракета, самичък
В простора бих търсил
Далечна планета
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
Няма открити!
И никой и нищо не ще ти отнемат
И никой и нищо не ще ти отнемат
И никой и нищо не ще ти отнемат
И никой и нищо не ще ти отнемат
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Ако си дал
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало, изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало, изобщо
Дали е трябвало изобщо да се раждаш