Просто краят / Prosto kraqt by CHOSZ Lyrics
[Интро на аутрото]
Това не е аутро
Това е просто краят
Слушай..
Черните криле на апокалипсиса всевишни са
Вселената е измислица, теоремите матрици са
Съзнанията щипци са, познанията излишни са
Словата конструират рядко сложна еквилибристика
На бис ли са пробиват всевъзможна ризница
Понякога на листи са с вселила се безбожна истина
Мим артист с лица, добрите чувства само мисли са
А плъховете мишки са, а кръговете еклипси са
Дактилни, амбиентни, отчайващи, безкрайни
Всяка сричка от римите ми стиска своите тайни
Разбити на фази, анализаторски инспекции
Амфори с метафори в предаторски аспекти
Когато броиш защо започваш от 1?
Вероятно изпускаш факта, че и 0 е число
Когато гледам слънцето, закотвен на кресло
Да мигам и да храня тарантула със месо
За мен не се говори много, модерното е друго
При мен са нежни действията, а лежерното е грубо
Във мен са снежни бедствията, студеното е хубост
В терариума естествения със черното влечуго
Милиарди малки негърчета се чупят ежедневно
Така е изначално, така ще е и последно
Възмездието е разпределено
А душите им са като пещери - там тъмно и студено
Поднасям разсъждения напълно извратено
Радостта е мъртво тяло, надълго разчленено
Но първо променено, много мъдро обгорено
И колко весело стърчи забито в гърлото вретено...
Това не е аутро
Това е просто краят
Слушай..
Черните криле на апокалипсиса всевишни са
Вселената е измислица, теоремите матрици са
Съзнанията щипци са, познанията излишни са
Словата конструират рядко сложна еквилибристика
На бис ли са пробиват всевъзможна ризница
Понякога на листи са с вселила се безбожна истина
Мим артист с лица, добрите чувства само мисли са
А плъховете мишки са, а кръговете еклипси са
Дактилни, амбиентни, отчайващи, безкрайни
Всяка сричка от римите ми стиска своите тайни
Разбити на фази, анализаторски инспекции
Амфори с метафори в предаторски аспекти
Когато броиш защо започваш от 1?
Вероятно изпускаш факта, че и 0 е число
Когато гледам слънцето, закотвен на кресло
Да мигам и да храня тарантула със месо
За мен не се говори много, модерното е друго
При мен са нежни действията, а лежерното е грубо
Във мен са снежни бедствията, студеното е хубост
В терариума естествения със черното влечуго
Милиарди малки негърчета се чупят ежедневно
Така е изначално, така ще е и последно
Възмездието е разпределено
А душите им са като пещери - там тъмно и студено
Поднасям разсъждения напълно извратено
Радостта е мъртво тяло, надълго разчленено
Но първо променено, много мъдро обгорено
И колко весело стърчи забито в гърлото вретено...