Бойните хроники / Boinite hroniki by CHOSZ Lyrics
[Chosz]
Военна зона, милитаризирани отряди
Римите са шрапнели, барабаните - гранати
Трупове на редници, разпознаване по плочките
Гърмежи, на ушите ти се качват топките
Движение по лакти, риск от случайни патрони
Гъбички по пръстите на потайни хамелеони
Армия убийци, барети и тюлени
Дрехи, нашарени с кафяво - червени или зелени
Късмет ако вечер се спи в палатка
Храната в консерви от корени е много по-сладка
Ден след ден надежди следващия да не е последен
Оцеляването е лукс, риска до максимум е сведен
Джунгла, пустиня, снегове, планински пейзажи
Молитви преди сън за избягване на редици вражи
Пари, петрол, наркотици, интереси извисени
Не човеци, а машини за убиване по схеми
[MD Manassey]
Погледна той като за последен път детето си
И му каза:
"Заминавам, но ще нося до сърцето си
Медальона графиран със любов"
Тогава се сети за полигона суров
Погледна той като запоследен път жената си
Целуна я нежно и стискаше в юмрук хълката си
Военен камион го чакаше отпред
Натъпкан с кашици - камшици как бият следващия словоред
Сгромоляса се със гръм и трясък в изкопания окоп
Погледа кървяса, на челото му изби студена пот
Последния оцелял от елитния погубен взвод
Последната какпа изцедена от този живот
И трупове отляво, и трупове отдясно
Във окопа бе му тясно, но извън него бе опасно
Много ясно крещеше от болка и ревеше
Как го болеше, не толкоз от раните кървясали
И разкъсани меса от дланите
Колкото за загубата на тия около него
Сам сега, ей го без вода
Вкусил собствената си кръв
Но това не бе храна, а шибана игра - да оцелее
В тази гледка се пречупи
Нещо в него се пропука
Търсеше пролука между миризма на плът човешка и сипещи куршуми
Звука от базука тъпанчетата му спука
Не се биеше със вятъра а се биеше с тайфуни
[Припев: х4 Chosz & MD Manassey]
Изгорих пергамента с бойните хроники
Сега пишем върху неспокойните часовници
[MD Manassey]
Единствен оцелял, а плюе храбрия медал
Той до сърцето закачен, не бе герой във този ден
Единствен и разбрал лежащ във мътната кал
Самичък останал, но въпреки това не се предал
Единственя посмял станал в очите се изсмял
На врага тъй мощен с поглед яростен го закопал
Единствения влезнал във битка, неразвял белия парцал
Не щял, а до кряй със знаме бойно останал
И парещата болка настани се във него
А изходната рана от уловото пове го
Към скромния му дом
Със поглед търси го, къде го
Медальона окървавен лежеше на земята, взе го
Стисна го с последните си сили във юмрук
Тресеше се, непоносима жега преминаваща във студ
Куче да беше, щеше раните да ближе
Смуче лешояд със поглед кръжи
Лети, насочва се към неговите гърди
Сърцето му спира да тупти и светлината съзира
В тунела върви
На кръстопът пътя труден избира, нали
Като удар от секира зъбите кънтят
Дулото кънти
Той се би за това човек да се роди
Във мирен свят живота си да продължи
Дари живота си дъх
Дали почива във покой незнайния войн
Кой е той заровен като плъх, кой е той?
[Припев: х4 Chosz & MD Manassey]
Изгорих пергамента с бойните хроники
Сега пишем върху неспокойните часовници
[Outro]
He joined the Special Forces and after that, his ideas, methods became unsound
It smelled like slow death in there
Malaria...
Nightmares
This was the end of the river all right
Some day this war's gonna end
Военна зона, милитаризирани отряди
Римите са шрапнели, барабаните - гранати
Трупове на редници, разпознаване по плочките
Гърмежи, на ушите ти се качват топките
Движение по лакти, риск от случайни патрони
Гъбички по пръстите на потайни хамелеони
Армия убийци, барети и тюлени
Дрехи, нашарени с кафяво - червени или зелени
Късмет ако вечер се спи в палатка
Храната в консерви от корени е много по-сладка
Ден след ден надежди следващия да не е последен
Оцеляването е лукс, риска до максимум е сведен
Джунгла, пустиня, снегове, планински пейзажи
Молитви преди сън за избягване на редици вражи
Пари, петрол, наркотици, интереси извисени
Не човеци, а машини за убиване по схеми
[MD Manassey]
Погледна той като за последен път детето си
И му каза:
"Заминавам, но ще нося до сърцето си
Медальона графиран със любов"
Тогава се сети за полигона суров
Погледна той като запоследен път жената си
Целуна я нежно и стискаше в юмрук хълката си
Военен камион го чакаше отпред
Натъпкан с кашици - камшици как бият следващия словоред
Сгромоляса се със гръм и трясък в изкопания окоп
Погледа кървяса, на челото му изби студена пот
Последния оцелял от елитния погубен взвод
Последната какпа изцедена от този живот
И трупове отляво, и трупове отдясно
Във окопа бе му тясно, но извън него бе опасно
Много ясно крещеше от болка и ревеше
Как го болеше, не толкоз от раните кървясали
И разкъсани меса от дланите
Колкото за загубата на тия около него
Сам сега, ей го без вода
Вкусил собствената си кръв
Но това не бе храна, а шибана игра - да оцелее
В тази гледка се пречупи
Нещо в него се пропука
Търсеше пролука между миризма на плът човешка и сипещи куршуми
Звука от базука тъпанчетата му спука
Не се биеше със вятъра а се биеше с тайфуни
[Припев: х4 Chosz & MD Manassey]
Изгорих пергамента с бойните хроники
Сега пишем върху неспокойните часовници
[MD Manassey]
Единствен оцелял, а плюе храбрия медал
Той до сърцето закачен, не бе герой във този ден
Единствен и разбрал лежащ във мътната кал
Самичък останал, но въпреки това не се предал
Единственя посмял станал в очите се изсмял
На врага тъй мощен с поглед яростен го закопал
Единствения влезнал във битка, неразвял белия парцал
Не щял, а до кряй със знаме бойно останал
И парещата болка настани се във него
А изходната рана от уловото пове го
Към скромния му дом
Със поглед търси го, къде го
Медальона окървавен лежеше на земята, взе го
Стисна го с последните си сили във юмрук
Тресеше се, непоносима жега преминаваща във студ
Куче да беше, щеше раните да ближе
Смуче лешояд със поглед кръжи
Лети, насочва се към неговите гърди
Сърцето му спира да тупти и светлината съзира
В тунела върви
На кръстопът пътя труден избира, нали
Като удар от секира зъбите кънтят
Дулото кънти
Той се би за това човек да се роди
Във мирен свят живота си да продължи
Дари живота си дъх
Дали почива във покой незнайния войн
Кой е той заровен като плъх, кой е той?
[Припев: х4 Chosz & MD Manassey]
Изгорих пергамента с бойните хроники
Сега пишем върху неспокойните часовници
[Outro]
He joined the Special Forces and after that, his ideas, methods became unsound
It smelled like slow death in there
Malaria...
Nightmares
This was the end of the river all right
Some day this war's gonna end